"Празни Приказки, или Защо Не Трябва Да Се Правим На Нещо, Което Не Сме?"

Дойде времето и аз да изтрещя някоя простотия.

А именно - моите смешно - страшни първи стъпки в мотоциклетизма.

Та, дойде Денят, прибрах си книжката с гордата А категория в джоба. Спазарих първата моторетка след дни, и  като олекнах финансово в уречения ден се прибрах гордо, макар и малко уплашено на желязно пони. Да знаех че това е само началото...

Ден Първи (докато си прибирах мотора):

Лутам се аз из еднопосочните улички в района на стар Лозенец, когато един вежлив (и .......лив, вероятно) чичко Полицай ме кани да се кача на тротоара. Усмихвам се (вътрешно) - тъкмо съм го регистрирал - пълна документална изрядност, спирам и му подавам пачката талончета. Човека първо цъка малко, "Ей, това с кардан ли е бе..." проверява ме, усмихва се и казва "А ей - тоя знак" - посочва до мен - "знаеш ли какво означава?" Поглеждам и всичко ми се обръща отвътре - червеничко кръгче, с бяло по средата. Че и отдолу табелка - "Вход само за служебни автомобили". Причерня ми. Оня видя че смених цветовете и се потя под каската, почна да се занася и ме пусна. Ама не знам откога такъв срам не съм брал.  

Ден Втори:

Припомнил съм си старателно целия правилник, изкарал съм понито и гордо пърпоря към настоящата си месторабота. Понито внимателно изчаква да изляза на един широоок булевард, мин. на пет километра от произволна бензиностанция, казва РРРРРРРРррррррр-ррррр-ррр---рр- кх -кх -кх....

И спира. Насред булеварда спря бе! Въртя стартера, включвам - изключвам - няма никой. Поразклатих го - и разбрах каква е работата. Какво направих ли? - Бутах. Нанагоре по стръмното. Както съм си опакован с кожите и с каската, че ако земе да ме закачи някой... Плюс 500 метра и минус 3-4 кг. живо тегло нататък някой ми подсвирква - гледам един пич се завтекъл от другата страна на булеварда (спревка - Алея Яворов - 2*3 платна). Пича се оказа колега (моторджия), само че него ден беше с кола - и след като не можа да ми източи бенз заради инжекцията, се разкара с колата и ми КУПИ бензин (е, аз го платих де). И такива хора има, даааа. Ама ако нямаше.... .... 

Ден Трети:

Подкарвам понито - днес съм заредил!  Да, ама не. Давиме се нещо, гаснем, мощност няма - едвам качвам бабунките. Добирам се с адски мъки до една бензиностанция на 4 км. от нас и спирам. Звънкам на един приятел - всъщност, на първия собственик на мотора. Така и така оня пристига след десетина минути. "Кво става бе?" - "Ми гадината се дави и не ще да върви." "Инструменти носиш ли?" Аз се изчервявам. Ц, викам. Добре че той има. Вадим свещите - негърчета (а ключ за свещи си купих ТОГАВА, от същата бензиностанция). Ко прайме сега? Пича ме пита дали не си нося газова горелка - много лесно се чистели. Паднах. Викам, не, ама запалка може и да измуфтя от някой. Оказа се че се чистят с макетно ножче и салфетка - идеално при това. А това го останових, след като си бях взел само свещите от целия мотор, който пък остана на бензиностанцията до вечерта. Останових го докато си играех с тях, чудейки се дали ще си го намеря вечерта... Единствената ми надежда беше, че ако някой вземе да го краде, или ще трябва да си го носи на гръб, или да си носи свещи....

Ден Четвърти:

Още ми се гади от Ден Трети. Отивам да паля мотора. Стартера върти, превърта, давам газ... И нищо. И пак така. И пак. По едно време стартера спря да върти. И тока изчезна. Мисля, и вие се сетихте къде е проблема. Него ден поне си го оставих на платения паркинг. Вечерта горазглобих - и акумулатола беше наполовина празен. Електролитната течност, имам предвид. Заредих го.

Ден Осми:

Вече съм претръпнал. Купил инструменти, запасил се с основни познания за първа мотоциклетна помощ, отивам на работа. Този път изненадата беше покъртителна - МИ ПАРКИНГА ГО НЯМАШЕ!   Изринали го бяха целия.

"Къде бе, момче?" зъбят ми се двама бабаити. "Прибирам си нещо мое." опитвам се да обясня любезно, докато гледам лошо. Разбрахме се. Че и протокол ми написаха. Ама - греда - вечерта няма къде да оставя звяра. Спазарих един гараж за малко, та добре че спазарих едно местенце в близък сервиз... ...

Ден Онзи Ден:

Прибирам се аз... Всичко безаварийно. Към 9 ми звъни един приятел (вж. Ден Трети) "Абе, да минеш да дадеш малко ток, че ми умря батерията?". Търся кабели на юруш, мятам се на понито и потеглям.

На едни километър от нас ми свършва бензина - пак. На 500 метра има ОМВ - тикам - пак - само че на бегом - оня ме чака. В кожите и с каската (Пак). Заредих, отидох, намерихме се. Закачихме кабелите и правим проби. Само че се оказа, че на моята 400 кубика въшка и е въз-слаб акумулатора, та да нахрани стартера на 1400 кубика Мумак. Не стана, естествено. Вече си предсавях как правим спринтове в стил "Кръга на Конан" зад машината, когато случаен бакшиш се нави да помогне. Подпалихме звяра, ама на оня му падна акумулатора 

Прибрахме се кой откъде, само дето моя човек чак до Бояна трепери да не му свърши бензина (от Младост 4)  

Ден Днеска Ден:

Защо ви ги разправям тези работи? Нещи не в някой мото-форум?

Първо - за да се посмеете от сърце за мое здраве - и на мой гръб.

Второ - за да илюстрирам нагледно на по - младите от вас : Когато, приятели решите да се занимавате с нещо сериозно (а шофьорлъка дори да е нещо просто е нещо Сериозно), се запознайте възможно най - добре с отговорностите, рисковете и задълженията, които предстои да поемете. Най - малкото - черпете от опита на хората минали по такъв път. Независимо за какво става въпрос - мотоциклетизъм, скално катерене, скачане с парашут, минно дело, шахмат и прочие. В добрия случай - за да не се излагате, в лошия - за да не пострадате.

Айде със здраве!